усещам те да се движиш във вените ми, да пулсираш в слепоочията и изпълваш дробовете. усещам те как изтичаш от върховете на пръстите ми, и се раждаш в мен отново изграден, безплътен- почти те има и повече нямя. усещам те и тук и там и наоколо в нищото и във всичко.в бързите погледи, в образа от огледалото, да настръхваш по кожата ми, в присвития стомах, в лудостта в очите, късно нощем, в кафето сутрин, в догарящата цигарата по никое време, на дъното на мене си, в края на деня, най-отгоре на вълнението ми, между редовете на стиховете. усещам те винаги щом развържа мислите си за теб.
Няма коментари:
Публикуване на коментар