Когато те чаках

Заваля на горещо
На голо
На един чадър
На чаша кафе на необичайно място
И замириса на мокър петък
На влажна кожа
Морният следобед падна победен
Погледите се събраха
Гласовете им задрямаха
потопени в океана от капки
Мисълта се разтече
Късчета начупен дъжд
Затропаха по стъклата на колите
А цигарения дим се обточи,
Оваля се
Забравил да се издигне.

и кожата ми да е
с цвят на кафе
да ухае на треви
пътеки
и солена вода
да усещам земята под краката си- но и да летя
да не мисля
какво нямам
какво небива
какво неискам
да не ми липсват
изгреви
залези
светлина
небосводи
да живея днес
да не бъде сложно
и което е-
нека е всичко
и не утре
а сега да съм щастлива
да съм светла
да обичам
и това да стига.

It Must Have Been Love

усещам те да се движиш във вените ми, да пулсираш в слепоочията и изпълваш  дробовете. усещам те как изтичаш от върховете на пръстите ми, и се раждаш в мен отново изграден, безплътен- почти те има и повече нямя. усещам те и тук и там и наоколо в нищото и във всичко.в бързите погледи, в образа от огледалото, да настръхваш по кожата ми, в присвития стомах, в лудостта в очите, късно нощем, в кафето сутрин, в догарящата цигарата по никое време, на дъното на мене си, в края на деня, най-отгоре на вълнението ми, между редовете на стиховете. усещам те винаги щом развържа мислите си за теб.

лятна нощ през юли

нощта кристално тиха е,
и мека като пухена завивка,
поднася ти отломки от забрава
и подканва всички маски да свалиш.
нощта търпеливо в тебе се оглежда,
докосва те,
примамва всичко скрито
на яве да изкажеш
нощта е тиха
и само твоя стон сподавен,
неизживян кънти.